Добър 2
ˈДобър 2 <[-skænə(r)] m. 3> добра̀, добро̀, мн. добрѝ, прил.
- благ, мек, хрисим, смирен, снизходителен, състрадателен, милостив, отзивчив, човешки, добродушен, бащински
- добряк, наивник, доверчив
- доброкачествен, хубав, харен, както трябва, като хората
- благоприятен, полезен, доходен, износен
- приятен, мил, любезен
- сърдечен
- добросърдечен
- задоволителен, сносен, достатъчен
- изгоден, завиден
- ловък, сръчен, пъргав
- симпатичен
- правилен, уместен, основателен
- поносим, търпим, свестен, разбран, чудесен
- удобен
- изобилен, богат
- отличен, прекрасен
- ценен, оправен
- честен, почтен, уважаем, достопочтен
- без грешки
- щедър, благотворителен, великодушен, човеколюбив